Лъжите на американските медии: Преди месец Харис удари дъното с 28%. Днес е фаворит за президент
Станимира Уитърс,
Да стартираме с обстоятелството, че от най-малко 15-20 години старите американски (и не само) медии са изцяло „ демократизирани “, т.е. свързани с Демократическата партия и нейните ползи. Причините за численото предимство на либерали в старите така наречен legacy media – вестници, списания и „ каквото дават по малкия екран “ – е комплициран, само че не и тайнствен, отговори се намират онлайн. Че медия може да бъде възприемана като леко нечистоплътна и пристрастна в предаването на обещано събитие е необятно известно най-малко от Киркегор насам, само че че CNN, NBC, ABN, MSNBC, Politico, NYT, The Hill, etc. – стожерите на свободния свят – са почнали намерено да пропагандират и лобират е относително по-ново събитие. Вместо да изобличават и проверяват неистините и съмнителните политически акробатики, през днешния ден публицистите ги основават сами.
Нарочно и намерено да кривиш истината в свят на необятно налична информация е чудноват медиен метод, и още по-странното е, че той съумява. Твърде малко са хората, които се интересуват от дребния шрифт и какво стои под крещящото заглавие, прекомерно елементарно се комуникира с мемета и емотикони, прекомерно бърза е прочувствената, първосигнална племенна реакция, прекалено много време и фокус се изискват да разчепкаш даден проблем и да го изследваш от всички страни, прекомерно неблагодарно се оказва да представиш един добре издигнат диалектически мотив, който цели осветляване на истината и схващане на, а не победа над съперника. И по този начин полуистината, сламените индивиди, престореното неразбирателство и откровената неистина, усилени неведнъж и всекидневно повтаряни от медийната машина се настаняват трайно в съзнанието и настройват едни хора против други хора до равнище точка на шупване, до момента в който в същото време отвращават трети хората от политиката и изпразненото от наличие политическо ломотене.
Да вземем за образец Тръмп, който към този момент е изцяло дехуманизиран от медийната машина и за който става все по-трудно да се измисли нещо свежо, смешно и саркастично – само че за който пък може да се каже всичко. Да си напомним фамозния му съвет от времето на коронавирус да се пие белина, с цел да се дезинфектираме от вътрешната страна – тиражираше се на всички места по новините и по вечерните шоута, кой ли не се смя, кой ли не се възмущава по подкасти и youtube канали... Какво от това, че и при най-малкото изпитание да потърси първоизточник човек би открил, че Тръмп не е споделил нищо такова: във въпросната среща с публицисти той преразказва диалога, който е водил с учени и лекари и споделя по какъв начин се е питал дали не може да се изобрети нещо, някаква ваксина, която толкоз мощно да удари и унищожи „ за минута “ вируса от вътрешната страна, колкото и както дезинфектантите го унищожават извън! Тръмпизъм – ОК, в случай че и много постен, само че нито дума за белина или пък, че е добре да се пие дезинфектант… Което е тъкмо каквото ни се сподели и повтори хилядократно. Нуждае ли се Тръмп от в допълнение виланизиране на така и така прекомерно шарената си личност? Явно да.
Да си анти-тръмп и невър-тръмп през днешния ден е въпрос не на информираност и на диалози за политически хрумвания или стопански политики за развиването на една страна в даден исторически миг, и несъмнено не е въпрос на народна власт и „ глас народен… “, а на партийна принадлежност и еднаквост, на comme-il-faut, на положително образование и обучение, на генеалогия, на потребни връзки и подобаващи възгледи. Трудно се устоява на чистото наслаждение от виланизирането на една лесна цел far far away. Но за какво реагираме със зложелателство и възмущение единствено на нелепостите на другите, на „ непознатите “ медии и специалисти? Не е ли също и даже още по-важно да реагираме против блестящите моменти на безочливост и на „ своите “, изключително на „ своите “? Ако, несъмнено, се интересуваме от наглостта per se, а не само от наглостта на, да вземем за пример, съперника.
За новините от „ медиите на Тръмп “, които преднамерено, поредно и заедно вървят против всичко, което е в дисонанс с партийната линия, било то право или погрешно, си има име – fake news, дезинформация: знаем по кое време да употребим това разбиране и го използваме обилно. За демократическите медии по какъв начин всегда – или положително или нищо. Но в последно време следим по какъв начин тъкмо тяхното двуличие минава в нова, по-тънка фаза – не просто да изкривяваш, а да твърдиш тъкмо противоположното на истината.
Да вземем за образец Камала Харис. Едно от най-непопулярни вицета в историята на Щатите, до преди дни тя бе най-известна с обстоятелството, че е жена с индийско-ямайско потекло (което в действителност си заслужава вниманието) и с неповторимата си некадърност да върже две рационални фрази обществено (компилациите със словесни салати на Камала в youtube също си заслужават вниманието). Преди номинацията рейтингът ѝ беше понижен до безкислородните 28%. Днес обаче, в напъните си да компенсират, медиите безгранично, безрезервно, безумно, тихо, безшевно и впечатляващо координирано са се заели със задачата да влюбят себе си и нацията в демократическия претендент и да прогласяват Харис за новия избавител – най-хубавото, което Демократическата партия, която се приготвя за тези избори от години, има да предложи. Тече меден месец като за международно. Тя е най-прекрасната, най-обещаващата, най-можещата, най-съпричастната, най-готината, с най-хубавия усет, най-прогресивната, че и инстинктивна, she’s a melody from a symphony by Strauss.... От „ непринудено “ снимани задушевни диалози с Обама през демократичните ценностни послания на Мегън дъ Сталиън до стреамваното в жанр тикток предложение до Мат Уолц да ѝ стане вице „ and to take this show on the road “ – реалитито на Камала върви с цялостна мощ. Никакви половинчати внушения и кумова срама: медийната машина залага на синьо va banque.
Да не приказваме за това дали е или не е Камала DAI hire.
Да не приказваме и за връзките ѝ с някогашния кмет на Сан Франциско и мощна политическа фигура Уили Браун.
Да не приказваме, че Камала има вяра в woke, че никой не е задоволително woke, че всички би трябвало да сме woke (интервю от 2017).
Да не приказваме и за работата ѝ като прокурор в Сан Франциско.
Да не приказваме и за безславно угасналата ѝ акция като претендент за президент през 2020г. (кампания, описвана даже и от legacy media тогава като безредна, пагубна, притеснителна и скъпа за донорите)
Да не приказваме и за това по какъв начин през последните години вицето мълча и кри положението на здравето и годността на президента Байдън.
Да се ограничим с сегашното.
През март 2021г. Камала Харис беше натоварена със задачата да управлява напъните на Белия дом да се оправи с мигрантската рецесия на южната граница с Мексико – един от най-сериозните проблеми на администрацията на Байдън. Има задоволително изявленията и трудове по тематиката, в това число и приветлив диалог с отзивчивия публицист от NBC, който през 2021 я пита за какво за месеците, откогато дава отговор за границата Харис към момента не я е посетила: „ Били сме на границата “, декларира Харис. „ Вие не сте били на границата “, вежливо я поправя журналистът „ Ама аз не съм била и в Европа! Не разбирам какво ме питате? “ Така. Какво направи Камала с границата? Нищо, което по ентропичния закон просто задълбочи проблема; за неадекватността и безхаберието на Харис в тази ѝ роля съществуват изобилни елементи и обстоятелства. Днес внезапно се оказва, че Харис не е била „ цар на границата “, съгласно известния израз – и CNN, MSNBC, ABC, NBC, Politico и останалите се надпреварват да повдигат плещи и вежди в изненада – „ Цар на границата?!? Странно изказване! Тя в никакъв случай не е била цар на границата, следващите неистини на Тръмп “. Тези медии не се тормозят, че хората ще ги уличат в неистина – лъжата е евтина и лесна, а също и без последици; задоволително е да заклеймиш разобличителя си като злобар, расист, сексист, селянин и хоп! – моралното ти предимство току се е повишило! Нещо повече: Камала съобщи преди дни на демократически протест, че в случай че бъде определена, ТЯ ЩЕ позволи рецесията на границата, рецесия, която Е дело на Тръмп!! Смайваща тактичност! Кой ли беше споделил „ не се оправдавай за простъпките и дефицитите си – упрекна съперника си в личните си грехове “?
За възгледите на Харис знаехме малко, само че и тях през предходната седмица тя прекатурна на 180 градуса. Беше твърдо против fracking-а, не един път е заявявала, че би трябвало да се забрани. В момента в който беше номинирана, от щаба ѝ започнаха да текат наставления, подети от медиите, че Камала не има намерение да забрани фракинга и в никакъв случай не е възнамерявала – това е тръмпистка агитация!
Камала бе за дефинансирането на полицията и против притежаването на оръжие – отдръпна се от твърди позиции и по двата казуса, а медиите започнаха да ни показват позициите на Камала в „ подтекст “.
За подтекста на повишението на налозите, изключително на дребния бизнес, поддържано от Харис, занапред ще ни осведомят.
И до момента в който Тръмп се среща всекидневно с всевъзможни групи, даже и с враждебно настроени, в изпитание да откри език с всички, до момента никоя медия не се е срещала с Харис, която освен не е известна на публиката, само че и не е избирана от същински хора в партията – по кое време ще забележим конференция, на която тя ще би трябвало да дава отговор на всевъзможни въпроси, а освен на авансово уговорените?
Бързината и координацията, с която медиите пригласят, повтарят и популяризират всичко, което излиза от демократическия щаб смущаващо припомнят на едни други времена. Достатъчно бе един път единствено Харис да назова J.D.Vance “weird ” и медийната машина проработи: за два дни думата “weird “ във връзка с Ванс е била използвана от CNN и MSNBC, става известно, 150 пъти (вицето на Харис, Тим Уолц, е губернатор на Минесота с хардлайнерски прогресивистки възгледи. Тепърва ще ни срещат и с неговия подтекст, че май има доста подобен. Кодовото му медийно име е: Midwestern dad).
... И това е демокрацията, която се държи на косъм и която би трябвало да опазваме, по този начин да се каже, през ноември? Демокрация, която заклинава, че в случай че не изберем Камала в този момент, светът, какъвто го знаем, ще бъде погубен от „ American carnage ” на Тръмп (справка CNN)?
Революциите са страшни, споделяше Давила, само че предизборните акции са отвратителни.
Да стартираме с обстоятелството, че от най-малко 15-20 години старите американски (и не само) медии са изцяло „ демократизирани “, т.е. свързани с Демократическата партия и нейните ползи. Причините за численото предимство на либерали в старите така наречен legacy media – вестници, списания и „ каквото дават по малкия екран “ – е комплициран, само че не и тайнствен, отговори се намират онлайн. Че медия може да бъде възприемана като леко нечистоплътна и пристрастна в предаването на обещано събитие е необятно известно най-малко от Киркегор насам, само че че CNN, NBC, ABN, MSNBC, Politico, NYT, The Hill, etc. – стожерите на свободния свят – са почнали намерено да пропагандират и лобират е относително по-ново събитие. Вместо да изобличават и проверяват неистините и съмнителните политически акробатики, през днешния ден публицистите ги основават сами.
Нарочно и намерено да кривиш истината в свят на необятно налична информация е чудноват медиен метод, и още по-странното е, че той съумява. Твърде малко са хората, които се интересуват от дребния шрифт и какво стои под крещящото заглавие, прекомерно елементарно се комуникира с мемета и емотикони, прекомерно бърза е прочувствената, първосигнална племенна реакция, прекалено много време и фокус се изискват да разчепкаш даден проблем и да го изследваш от всички страни, прекомерно неблагодарно се оказва да представиш един добре издигнат диалектически мотив, който цели осветляване на истината и схващане на, а не победа над съперника. И по този начин полуистината, сламените индивиди, престореното неразбирателство и откровената неистина, усилени неведнъж и всекидневно повтаряни от медийната машина се настаняват трайно в съзнанието и настройват едни хора против други хора до равнище точка на шупване, до момента в който в същото време отвращават трети хората от политиката и изпразненото от наличие политическо ломотене.
Да вземем за образец Тръмп, който към този момент е изцяло дехуманизиран от медийната машина и за който става все по-трудно да се измисли нещо свежо, смешно и саркастично – само че за който пък може да се каже всичко. Да си напомним фамозния му съвет от времето на коронавирус да се пие белина, с цел да се дезинфектираме от вътрешната страна – тиражираше се на всички места по новините и по вечерните шоута, кой ли не се смя, кой ли не се възмущава по подкасти и youtube канали... Какво от това, че и при най-малкото изпитание да потърси първоизточник човек би открил, че Тръмп не е споделил нищо такова: във въпросната среща с публицисти той преразказва диалога, който е водил с учени и лекари и споделя по какъв начин се е питал дали не може да се изобрети нещо, някаква ваксина, която толкоз мощно да удари и унищожи „ за минута “ вируса от вътрешната страна, колкото и както дезинфектантите го унищожават извън! Тръмпизъм – ОК, в случай че и много постен, само че нито дума за белина или пък, че е добре да се пие дезинфектант… Което е тъкмо каквото ни се сподели и повтори хилядократно. Нуждае ли се Тръмп от в допълнение виланизиране на така и така прекомерно шарената си личност? Явно да.
Да си анти-тръмп и невър-тръмп през днешния ден е въпрос не на информираност и на диалози за политически хрумвания или стопански политики за развиването на една страна в даден исторически миг, и несъмнено не е въпрос на народна власт и „ глас народен… “, а на партийна принадлежност и еднаквост, на comme-il-faut, на положително образование и обучение, на генеалогия, на потребни връзки и подобаващи възгледи. Трудно се устоява на чистото наслаждение от виланизирането на една лесна цел far far away. Но за какво реагираме със зложелателство и възмущение единствено на нелепостите на другите, на „ непознатите “ медии и специалисти? Не е ли също и даже още по-важно да реагираме против блестящите моменти на безочливост и на „ своите “, изключително на „ своите “? Ако, несъмнено, се интересуваме от наглостта per se, а не само от наглостта на, да вземем за пример, съперника.
За новините от „ медиите на Тръмп “, които преднамерено, поредно и заедно вървят против всичко, което е в дисонанс с партийната линия, било то право или погрешно, си има име – fake news, дезинформация: знаем по кое време да употребим това разбиране и го използваме обилно. За демократическите медии по какъв начин всегда – или положително или нищо. Но в последно време следим по какъв начин тъкмо тяхното двуличие минава в нова, по-тънка фаза – не просто да изкривяваш, а да твърдиш тъкмо противоположното на истината.
Да вземем за образец Камала Харис. Едно от най-непопулярни вицета в историята на Щатите, до преди дни тя бе най-известна с обстоятелството, че е жена с индийско-ямайско потекло (което в действителност си заслужава вниманието) и с неповторимата си некадърност да върже две рационални фрази обществено (компилациите със словесни салати на Камала в youtube също си заслужават вниманието). Преди номинацията рейтингът ѝ беше понижен до безкислородните 28%. Днес обаче, в напъните си да компенсират, медиите безгранично, безрезервно, безумно, тихо, безшевно и впечатляващо координирано са се заели със задачата да влюбят себе си и нацията в демократическия претендент и да прогласяват Харис за новия избавител – най-хубавото, което Демократическата партия, която се приготвя за тези избори от години, има да предложи. Тече меден месец като за международно. Тя е най-прекрасната, най-обещаващата, най-можещата, най-съпричастната, най-готината, с най-хубавия усет, най-прогресивната, че и инстинктивна, she’s a melody from a symphony by Strauss.... От „ непринудено “ снимани задушевни диалози с Обама през демократичните ценностни послания на Мегън дъ Сталиън до стреамваното в жанр тикток предложение до Мат Уолц да ѝ стане вице „ and to take this show on the road “ – реалитито на Камала върви с цялостна мощ. Никакви половинчати внушения и кумова срама: медийната машина залага на синьо va banque.
Да не приказваме за това дали е или не е Камала DAI hire.
Да не приказваме и за връзките ѝ с някогашния кмет на Сан Франциско и мощна политическа фигура Уили Браун.
Да не приказваме, че Камала има вяра в woke, че никой не е задоволително woke, че всички би трябвало да сме woke (интервю от 2017).
Да не приказваме и за работата ѝ като прокурор в Сан Франциско.
Да не приказваме и за безславно угасналата ѝ акция като претендент за президент през 2020г. (кампания, описвана даже и от legacy media тогава като безредна, пагубна, притеснителна и скъпа за донорите)
Да не приказваме и за това по какъв начин през последните години вицето мълча и кри положението на здравето и годността на президента Байдън.
Да се ограничим с сегашното.
През март 2021г. Камала Харис беше натоварена със задачата да управлява напъните на Белия дом да се оправи с мигрантската рецесия на южната граница с Мексико – един от най-сериозните проблеми на администрацията на Байдън. Има задоволително изявленията и трудове по тематиката, в това число и приветлив диалог с отзивчивия публицист от NBC, който през 2021 я пита за какво за месеците, откогато дава отговор за границата Харис към момента не я е посетила: „ Били сме на границата “, декларира Харис. „ Вие не сте били на границата “, вежливо я поправя журналистът „ Ама аз не съм била и в Европа! Не разбирам какво ме питате? “ Така. Какво направи Камала с границата? Нищо, което по ентропичния закон просто задълбочи проблема; за неадекватността и безхаберието на Харис в тази ѝ роля съществуват изобилни елементи и обстоятелства. Днес внезапно се оказва, че Харис не е била „ цар на границата “, съгласно известния израз – и CNN, MSNBC, ABC, NBC, Politico и останалите се надпреварват да повдигат плещи и вежди в изненада – „ Цар на границата?!? Странно изказване! Тя в никакъв случай не е била цар на границата, следващите неистини на Тръмп “. Тези медии не се тормозят, че хората ще ги уличат в неистина – лъжата е евтина и лесна, а също и без последици; задоволително е да заклеймиш разобличителя си като злобар, расист, сексист, селянин и хоп! – моралното ти предимство току се е повишило! Нещо повече: Камала съобщи преди дни на демократически протест, че в случай че бъде определена, ТЯ ЩЕ позволи рецесията на границата, рецесия, която Е дело на Тръмп!! Смайваща тактичност! Кой ли беше споделил „ не се оправдавай за простъпките и дефицитите си – упрекна съперника си в личните си грехове “?
За възгледите на Харис знаехме малко, само че и тях през предходната седмица тя прекатурна на 180 градуса. Беше твърдо против fracking-а, не един път е заявявала, че би трябвало да се забрани. В момента в който беше номинирана, от щаба ѝ започнаха да текат наставления, подети от медиите, че Камала не има намерение да забрани фракинга и в никакъв случай не е възнамерявала – това е тръмпистка агитация!
Камала бе за дефинансирането на полицията и против притежаването на оръжие – отдръпна се от твърди позиции и по двата казуса, а медиите започнаха да ни показват позициите на Камала в „ подтекст “.
За подтекста на повишението на налозите, изключително на дребния бизнес, поддържано от Харис, занапред ще ни осведомят.
И до момента в който Тръмп се среща всекидневно с всевъзможни групи, даже и с враждебно настроени, в изпитание да откри език с всички, до момента никоя медия не се е срещала с Харис, която освен не е известна на публиката, само че и не е избирана от същински хора в партията – по кое време ще забележим конференция, на която тя ще би трябвало да дава отговор на всевъзможни въпроси, а освен на авансово уговорените?
Бързината и координацията, с която медиите пригласят, повтарят и популяризират всичко, което излиза от демократическия щаб смущаващо припомнят на едни други времена. Достатъчно бе един път единствено Харис да назова J.D.Vance “weird ” и медийната машина проработи: за два дни думата “weird “ във връзка с Ванс е била използвана от CNN и MSNBC, става известно, 150 пъти (вицето на Харис, Тим Уолц, е губернатор на Минесота с хардлайнерски прогресивистки възгледи. Тепърва ще ни срещат и с неговия подтекст, че май има доста подобен. Кодовото му медийно име е: Midwestern dad).
... И това е демокрацията, която се държи на косъм и която би трябвало да опазваме, по този начин да се каже, през ноември? Демокрация, която заклинава, че в случай че не изберем Камала в този момент, светът, какъвто го знаем, ще бъде погубен от „ American carnage ” на Тръмп (справка CNN)?
Революциите са страшни, споделяше Давила, само че предизборните акции са отвратителни.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ